Първият ден от идеята

Идеята ни е следната!

Да се обединят всички знания и решения на типовете здравословни проблеми. Не става дума за вземане на страна или наше лично мнение. Става дума за обединяване на цялостната информация за всички основни здравословни проблеми, които се ширят навред.

 

Ние не търсим или поне на този етап не коментираме причините и специфичните ситуации, които са довели до един или друг здравен проблем. Но това ще залегне в по-нататъшен етап от идеята.

 

Целта е:

При търсене на определен здравен проблем, да се види таблица с ясни примери и възможност за взаимопомощ. Това ще зависи единствено и само от хората, които влизат в “Системата за Взаимопомощ”.

Там ще си виждат:

  • Типове симптоми
  • Типове решения
  • Видове диети
  • Видове алтернативни методи за лечение
  • Видове хомеопатични методи на лечение
  • Видове медикаментозни лечения
  • Отношението на държавните институции към проблема
  • Възможностите за подпомагане
  • Възможностите за включване към неправителствени организации, които да защитават правата на засегнатите
  • Лична подкрепа и човешка взаимопомощ
  • Включване в клуб на Взаимопомощ

Единственият начин да помогнем, е когато не се предаваме пред трудностите и продължаваме напред, обединени и силни.

Тук са описани различните информационни полета, събрани във въпроси и отговори.

Ние ще направим всичко възможно, за да създадем група за взаимопомощ и подпомагане.

Какво е Целиакия(Цьолиакия)?

Целиакията е заболяване на храносмилателната система, при което основното увреждане е локализирано в тънките черва. Болните имат непоносимост към белтък известен като глутен, който се съдържа в пшеницата, ръжта, ечемика и вероятно в овеса. Когато хората с това заболяване консумират продукти съдържащи глутен, тяхната имунна система предизвиква отговор, който уврежда тънкочревната лигавица. Резултатът е пълно заличаване на специфичните, микроскопични, подобни на пръстите на ръката образувания в просвета на тънкото черво, наричани тънкочревни вили. Чрез тях се осъществява усвояването на всички хранителни съставки. Ето защо болните с целиакия развиват белезите на тежко недохранване, независимо какво е количеството и качеството на приеманата от тях храна.

Тъй като увреждането на лигавицата на тънкото черво се причинява от собствената имунна система, болестта се приема за автоимунна. В същото време тя се причислява към групата чревни заболявания с нарушена абсорбция на хранителни вещества. Целиакията е известна още като целиакично шпру, нетропическо шпру, а у нас и като глутенова ентеропатия. Заболяването е генетично обусловено, което означава, че може да се открие и при други членове на семейството на болния. В някои случаи то може да се отключи в активната си форма от хирургически намеси, беменност, вирусни инфекции, стресови ситуации.

Какви са симптомите на целиакията (цьоликията)

Целиакията може да се прояви по различни начини и в различна възраст- още в ранното детство, или по- късно, в зряла възраст. Един от факторите за по- ранна, или по- късна изява на болестта е дали и колко дълго детето е било кърмено; колкото по- дълго е продължило кърменето, толкова по- късно се изявява заболяването. Друг съществен фактор е възрастта в която е въведен глутенът, както и това в какво количество е приеман.

Оплакванията от страна храносмилателната система са обичайни, но не и задължителни. Например повечето болни имат хронична диария и коремни болки, но в други случаи раздразителност, или депресия могат да бъдат единствените прояви на заболяването. При децата раздразнителността, капризния и лош апетит, диарията, спадане на тегло и увеличеният корем се приемат за класически изяви на Целиакията.

Симптомите на Целиакията могат да включват една, или повече от следните прояви:

•    Подуване на корема, съпроводено с болки

•    Хронична диария

•    Загуба на тегло

•    Светли, често видимо мазни и лошо миришещи изпражнения

•    Необяснима анемия

•    Болки в костите, ставите

•    Промени в настроението

•    Спазми на мускулите

•    Лесна уморяемост

•    Силно забавен растеж и развитие на децата

•    Гърчове

•    Афти по устната лигавица

•    Болезнен кожен обрив известен като Dermatitis Herpetiformis

•    Загуба на зъбния емайл и промяна на цвета на зъбите

  1.    Нарушения в менстуралния цикъл

Как се диагностицира?

Диагнозата се поставя въз основата на:

  • отрицателен симптом на Николски (епидермисът не се свлича при натиск на кожата в близост до активните лезии).
  • голямото количество неутрофили и еозинофили, наличието на микроабсцеси – тези находки се установяват хистологично след извършване на биопсия.
  • дирекна имунофлуоресценция – установява се гранулирано отлагане на IgA и C3-съставка на комплемента в дермалните папили.

Прави се диференциална диагноза с пемфигуспемфигоид, херпесни инфекции, строфулус, различни видове булозни дерматити.

Каква е клиничната картина?

На фона на видимо здрава или зачервена кожа възниква силно сърбящ полиморфен обрив. Типичните обривни елементи са напрегнати везикули и були върху еритемна основа, често съпроводени от папули и уртики. При разчесване мехурите се спукват, ексудатът им засъхва и се образуват корички (крусти). Разположението на обрива е симетрично и напомня на това при херпесна инфекция. Лезиите се разполагат по разгъвните повърхности на коляното и лактите, седалището, кръста, лопатките и лицето. Лигавиците не са засегнати.

При деца заболяването започва остро и протича в две клинични форми: булозна (по-лека) или линеарна IgA дерматоза (по-тежка). Линеарната IgA дерматоза се характеризира със строго линеарни IgA-отложения (наблюдавани при директна имунофлуоресценция). Може да бъде провокирана и от някои медикаменти (антибиотици, нестероидни противовъзпалителни средства) и освен типичните за дерматита на Дюринг локализации може да засегне и лигавичните повърхности.

Какво е Херпетиформеният дерматит (болестта на Дюринг)?

Херпетиформеният дерматит (болестта на Дюринг) е доброкачествена хронична булозна дерматоза, характеризираща се със силен сърбеж и полиморфизъм на обривните елементи и тяхното разположение.

Появата на болестта често е асоциирана със заболяването цьолиакия (глутенова ентеропатия). Заболяването засяга всички възраст, но по-често млади хора. Продължава години наред с ремисии от няколко месеца до няколко години. При деца има тендеция към отзвучаване в пубертетна възраст.

 

В патогенезата значителна роля играе малабсорбционният синдром, обусловен от глутеновата ентеропатия (свръхчувствителност на организма към белтъка глутен) и автоимунни процеси. Съществуна генетична предразположеност. Възпалителната реакция се предизвиква от автоимунни комплекси, състоящи се от IgA-антитела, свързани с антигени в чревната лигавица, които реагират кръстосано с антигени в дермата. Субепидермално се натрупват неутрофили, еозинофили и се освобождават ензими, което води до отслояване на епидермиса от дермата.

Митове за аутизма

Аутистите чувстват любов, щастие, тъга и болка точно както другите хора. Само защото някои от тях не изразяват тези чувства като другите, не означава, че не изпитват чувства. Имат! Митът, че аутистите нямат чувства вече е разрушен. Той се е получил в резултат на невежество.

 

Не всички аутисти имат невероятни дарби за математика и музика. Независимо от това, значителна част от тях имат високо IQ и уникален талант за компютърни науки.

Тикове и мании

Не е необичайно хората с аутизъм да имат тикове. Обикновено те представляват резки и отсечени движения. Някои от тях могат да бъдат доста сложни и да продължат много дълго време. Някои от аутистите са способни да ги контролират, други не са. Може да е стряскащо и притеснително за родителите, когато видят тези тикове за първи път – особено по-сложните.

Понякога имат и мании, които служат за тяхна отправна точка. Добре е да намерим време, любов и разбиране, за да приемем тези техни реалности.

Ученето може да бъде непредсказуемо

Не може да се предвиди колко бързо децата с аутизъм могат да научат нещо. Те могат да научават неща много по-бързо от останалите деца, например как да четат дълги и сложни думи и да ги забравят напълно малко по-късно.

Децата с аутизъм се развиват различно

Докато децата, които не страдат от аутизъм могат да се развиват в много области с относително еднакви темпове, това не се отнася за децата, страдащи от това заболяване. Техните познавателни (когнитивни) умения могат да се развият бързо, докато социалните и езикови умения изостават. В други случаи е възможно бързото развитие на говорните умения, докато моторните умения – не. Може би няма да са способни да хващат топка като другите деца, но да имат много по-богат речник. И не на последно място – социалните умения на аутистите не се развиват като социалните умения на другите хора.

Повтарящо се поведение

Аутистите обичат предвидимостта. Най-добрият им “приятел” е рутината. Голяма част от живота им се състои в извършването на едни и същи движения отново и отново. Това поведение може да изглежда като странен ритуал в очите на останалите. То може да се състои в скокове от единия към другия край на стаята, повтарящи се отново и отново в рамките на 1, 5 или 10 минути, а понякога и по-дълго. Или в рисуването на една и съща картина отново и отново, страница след страница.

 

Хората без аутизъм са много по-адаптивни в промените на поредността на нещата. Дете без аутизъм спокойно може да се изкъпе, след което да си измие зъбите и да си облече пижамата преди да си легне, въпреки, че обичайно първо си мие зъбите. Такава промяна може да разстрои изключително много дете с аутизъм.

 

Някои хора смятат, че е добре да се помага на децата с аутизъм да приемат по-лесно промените, но принуждаването им да го правят като другите деца може да има отрицателен ефект върху качеството им на живот.

Езикови (говорни) умения

Колкото по-силно е изразен аутизмът, толкова по-влошени са говорните умения. Много деца с аутизъм изобщо не говорят. Много аутисти повтарят думи и изречения, които чуват.

Говора на аутистите може да звучи много по-официално и вдървено, в сравнение с говора на останалите хора. Тийнейджърите със Синдром на Аспергер, например, могат да звучат като млади професори. Интонацията им може да звучи равно.

Силни шумове, миризми и светлини

Аутистите намират, че някои внезапни силни шумове са неприятни и стряскащи. Същото се отнася за някои миризми и внезапните промени в интензивността на светлината и температурата. Много хора вярват, че не става въпрос за конкретните шумове, миризми и светлини, а за изненадата и невъзможността да се подготвят за нея – подобно на ответната реакция при внезапен физически контакт. Ако аутистът знае, че нещо ще се случи, той може да се справи с него много по-лесно. От помощ е дори ако му се напомня, че нещо може да се случи.

Физически контакт

Много деца аутисти не обичат да бъдат гушкани и докосвани, както другите деца. Грешно е да се мисли, че всички деца с аутизъм са така. Много от тях се радват, когато прегръщат роднините си (майка, баща, баба, дядо, учител, брат или сестра). Най-често е въпрос на практика. Например, ако детето внезапно започне да гъделичка крачетата на друго дете, най-вероятно то ще започне да се смее, развалнува и зарадва. Ако детето гъделичка крачетата на дете страдащо от аутизъм – резултатът може да е коренно различен.

Емпатия - разбирането и разпознаването на чувствата на останалите

За аутистите е много по-трудно да разбират чувствата на другите хора. Техните способности да бъдат съпричастни с останалите са много по-слаби. Въпреки това, ако редовно им се напомня, способността за разбиране на чуждите чувства значително се подобрява. В някои случаи – дори започва да става естествено, а не в резултат от обмисляне. Независимо от това, емпатията не е естествена за аутистите, както се случва при останалите.

 

Можете да имате усещането, че разговорът с човек страдащ от аутизъм е едностранен. Той може да остави впечатление, че говори на хората, а не с тях. Може да обича определена тема и да говори много по нея. Въпреки това, в този разговор по-малко ще се обменят идеи, мисли и чувства, отколкото при разговор с човек, който не страда от аутизъм.

 

Почти всеки на планетата Земя предпочита да говори за себе си, отколкото за други хора – такава е човешката природа. Това е особено характерно за аутистите.

Социални умения

Начинът, по който човек страдащ от аутизъм комуникира с другите е доста по-различен, в сравнение с начина, по който останалата част от населението го прави.

 

Ако симтомите не са ясно изразени, аутистът може да ви изглежда нетактичен, понякога да обижда другите с нещата, които казва и сякаш не е в синхрон с всички останали. Ако симптомите са по-силно изразени, изглежда сякаш той изобщо не се интересува от останалите.

 

Приятелите, роднините и хората, които общуват с аутисти отбелязват, че те рядко ги поглеждат в очите. Ако симптомите на заболяването не са силно изразени – могат да научат, че контакта с очи е много важен и се сещат да ги поглеждат в очите.

 

Аутистите много лесно могат да пропуснат сигналите, които обикновено даваме, когато искаме да привлечем вниманието на някого. Те могат да не разберат, че някой се опитва да говори с тях. Освен това, биха могли да общуват активно с определен човек или група от хора, но да не могат да го направят с други хора. Или казано по-просто – липсва им умението да говорят и да играят с други.

Какво е аутизъм?

Аутизмът включва всяко смущение на развитието, което се получава в следствие на отклонение в мозъчната дейност. Освен, че има проблеми с комуникативните и социалните умения, аутистът предпочита да се придържа към определен начин на поведение, като се съпротивлява на всяка голяма (или на всички малки) промени в ежедневието. Много близки на хора страдащи от това заболяване споделят, че ако тези хора знаят предварително, че ще настьпи определена промяна и имат време да се подготвят за нея, съпротивата към нея е много по-ниска или изчезва напълно.

 

Аутизмът е широкоспектърно заболяване

 

Аутизмът е широкоспектърно заболяване. Това означава, че симптомите са различни при всеки човек – някои хора имат по-умерено проявление, а други – по-изявено. Най-често срещащите се симптоми и характеристики на хората страдащи от аутизъм са следните:

Внимание!

Този сайт и раздели в него се изграждат в момента! Всичко е в работен вариант!

2 Comments

Вашият коментар

Имейл адресът Ви няма да се публикува. Задължителните полета са отбелязани с *

Запиши коментара